Очарование за Разкази за Саня
Очарование за Разкази за Саня
Blog Article
Гледаш дъщерята, а като че ли виждаш майката. И двете, и голямата дъщеря, и майката били толкова груби, надменни, завистливи и зли, че всички хора – и познати, […]
Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:
- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !
Саня се изправи, извърна поглед към селото, мълча кратко и без да поглежда
като видя, че няма да го надбяга, спря и се обърна назад. Агата издърпа юздите и скочи
не трепна, събра слюнката в устата си и се изплю в лицето му. Агата извади острието и
водата. Невярващ, Ясен падна на колене в изкопаната яма, долепи длани в чистата кал и
Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.
- Христо, нито дума за това на баща ти! Правя го само защото си му внук! – тя не изчака отговор.
Имало едно време на света един скакалец, ужасен горделивец. Казваше се Денди. Още като бил малък и се учеше да скача с другите скакалци, той винаги скачал по-високо от всички.
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
Казват, че народите са като децата — не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът Разкази за Саня е „сладкият мехлем“ за раната.
На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
зърне за последно. Агата я свали от коня и зачака да запечата в очите си трийсетината